“Ако беше животно, какво животно щеше да си и защо?” – е въпрос, който много от нас са чували на интервю за работа, редом с въпроси като: “Колко тенис топки може да събере една кола?” или “Колко стълби има в Ню Йорк?”
Сега, вместо да се опитваме да намерим логическите отговори на тези необикновени въпроси, нека се потопим в нещо много по-интругуващо!
В следващите редове ще ви провокирам да помислите над това как животните общуват и взаимодействат помежду си и как можем да съотнесем тази информация към личностното ни развитие. Когато свалим социалното напрежение от всички мисловни процеси, правила и поведения, които сме натрупали през годините, нашето инстинктивно общуване става толкова чисто и предвидимо, колкото това на животните, затова нека се гмурнем в техния свят и разберем повече.
Преди няколко месеца, когато реших да се впусна в невероятната авантюра да плувам с акули в Индийския океан, прекарах цяла седмица в изучаване на всякаква информация относно тези морски хищници. Четох, слушах и изгледах всичко – от документални филми до подкасти. Макар че бях подготвена теоретично, нищо не можа да ме подготви за емоциите и адреналина, които ме заляха от докосването на пясъчната кожа на двуметровата акулата, минавайки цялото си тяло по мен. Бях чела за дермалните люспи по кожата им, които ѝ предават текстура подобна на шкурка и когато акулата мина по тялото ми, колкото и да отричах и да се надявах да е друга риба, знаех, че това усещане на иглички по кожата ми, не може да е от друго. Усещането тялото ти да е пълно с толкова адреналин от докосването и съществременно да го държиш неподвижно, е нещо, което не бях изпитвала дотогава. Чувството е смразяващо. А когато си с гръб към тях и разчиташ само на усещанията на тялото си и инстинктите си, сензитивността ти е умножена по 100. Адреналинът предшестващ приключението преди да скочиш във водата, се превръща във все по-реален страх когато го изживяваш. Ако се поддадеш леко, усещаш как искаш да пищиш, да избягаш, а това е единственото, което не трябва да правиш. И усещаш, че си затворен в собственото си тяло. Като да ти сложат упойка, която да те парализира, но да не те приспи. Когато страхът те обземе, ако успееш да го превърнеш във вълнение, а уплаха в любопитство, това е истинската сила – да преодолееш себе си. “Всичко е в теб”, повтарях си, докато нежните вълни на океана ме носеха, а безтегловността на водата беше като магическа прегръдка, успокояваща всяка частица от мен. Постепенно страха ми изчезна и вместо да се смразявам от всички акули, които плуваха около мен, аз ги наблюдавах с интерес и вълнение. Започнах превантивно да си спомням тактики за справяне с акула, която плува проучвателно към теб – гледаш я в очите и ако се доближи прекалено, изправяш се срещу нея, слагаш ръка върху нея и нежно, но убедително я пренасочваш в друга посока.
Така, повтарям си “гледаш я в очите, гледаш я в очите, гледаш я в очите” и тогава се сетих за няколко месеца по-рано в Индонезия когато имах досег до балийксите маймуни, изрично бяхме обучени да не ги гледаме в очите, защото това се смята за агресия и може да те нападнат. Помня това ярко, защото когато маймуна стоеше в скута ми и аз се опитвах да се подпра назад, неволно си сложих ръката върху неочаквано за мен дългата ѝ опашка, тя се обърна и ме погледна! Щях да получа изкривяване на очната ябълка от въртене на очите, само за да не погледна в широко отворените ѝ очи, на 10см от мен.
Не мога да степенувам усещането от акула движеща се по крака ти преценявайки дали да го захапе или маймуна седяща в скута ти гледайки те, изчаквайки да я погледнеш и ти, но определено ме заинтригува следното – как така 300кг. акула ще се откаже да те атакува, а 30кг маймуна ще те нападне, заради едно и също поведение?
И така, всъщност …
В процеса на еволюция, в продължение на милиони години, акулите са развили различни стратегии за пестене на енергия, за да оцелеят в океана, където наличността на храна може да бъде непредсказуема. Така те често избират плячка, която ще им осигури най-голяма възвръщаемост на енергията за техните усилия, фокусирайки се върху ранените, болни или изолирани животни, които изискват по-малко енергия за улавяне. Когато осъществим зрителен контакт с акулите, това им сигнализира, че сме наясно с тяхното присъствие и ще се отбраняваме (не сте лесна плячка), което понякога може да ги обезкуражи да се приближат.
При маймуните обаче, прекия зрителен контакт се приема като покана за конфронтация и агресия, т.к. йерархията при маймуните често се определя чрез социални взаимодействия и зрителният контакт е важен елемент в установяването и поддържането на социалния ред.
Себепромяната е всичко
В зависимост от средата, в която сме и хората, с които комуникираме, едно и също наше действие, може да бъде интерпретирано по коренно различен начин. Поради това, основополагаща точка в процеса на личностното ни развитие, е осъзнатост ни, че реакцията на хората към нашите думи и действия зависи от техните разбирания, цели и цености. Успешното разграничаване на реакцията на другите, и нашите действия, ни дава ясна представа за това на какво можем да влияем и какво можем да променяме – а именно единствено себе си. Свободата и силата, които идват с това осъзнаване, са движеща сила за твоето личностно развитие. А с този текст и всички статии, които ще намериш тук, съдържащи полезна информация как, искам да те окуража и придружа по този път. Искам да ти покажа начини как успешно да развиеш способността да разпознаваш средата, да се адаптираш и успешно да навигираш комуникацията си в нея. Да избягаш от конформизма и да използваш знанието и осъзнатостта си, защото – да се примиряваш или нагаждаш с една ситуация, не означава да се справяш с нея.
Стабилност в хаоса
Независимо от специфичните реакции на хората около нас, подобно на интеракцията с акула и маймуна, за да можем да комуникираме и действаме ефективно, ние трябва да усъвършенстване способността си да оставаме центрирани в ситуация на стрес. Да успяваш да регулираш собствените си емоции преди да пристъпиш към действие, е основната разлика между реакция и действие. Нашата най-висока цел в комуникацията и взаимодействието с другите хора е да действаме спрямо ситуацията, а не да реагираме на нея. В момент на силна емоция, умението вътрешно да валидираш, аналзиираш и регулираш емоцията си преди да предприемеш действие, е едно от най-ключовите умения, които можем да усвоим в своя живот.
Неслучайно, преди досег с различни диви животни, си обучаван да запазваш спокойствие – защото животните усещат твоят страх и уязвимост. Антилопите например са високо-сенситивни животни и усещат нивото на тревожност в хората и животните около тях. Като тревопасни животни, те са еволюирали така че да бъдат много внимателни към емоционалните сигнали и език на тялото на другите, за да реагират бързо на привлижаваща опасност.
В човешкия свят, когато някой е системно стресиран, невротичен и неспокоен, той изпраща сигнал на заобикалящата го среда, която в зависимост от това от какъв тип хора е съставена, има три избора:
- Да те атакува като слаба плячка и да агресират спрямо теб;
- Да използва страха и уязвимостта ти индиректно за социална доминация;
- Да те избягват, защото предаваш тази нервност и на другите и ги караш да се чувстват некомфортно около теб.
Грижата за нашия вътрешен свят е от основно значение, защото макар и да използваме думи за изразяване на емоциите си, нашето вътрешно състояние комуникира много по-ефективно отколкото някога думите биха били. Случвало ли ви се е някой да ви каже нещо, а вие да УСЕЩАТЕ, че има друго предвид? Случвало ли ви се е някой да ви каже, че изобщо не се притеснява, а да усещате как потреперва, дланите му се изпотяват и започва да заеква? Думите нямат значение, ако те не съответстват на нашето вътрешно усещане за себе си и ситуацията, затова е важно да се вглеждаме в другите и себе си извън думите, а по реакциите и усещанията ни / интуицията ни. Ако сте в открит океан и срещнете акула и ѝ дръпнете реч за това колко сте безстрашни, се съмнявам, че тя ще спре да изслуша вашата TED лекция за смелостта, а ще се поинтересува главно от учестеното ви сърцебиене.
След това вълнуващо пътуване из животинския свят, да видим какви уроци можем да вземем като сувенири от това пътуване и да запазим за себе си, или споделим с приятели:
- Избирай мъдро нещата, в които влагаш енергията си – ако акулата се нахвърляше на всяка малка рибка като на шведска маса, щеше да се измори до обяд и да няма енергия за сочната, питателна храна. Определи кои са важните за теб неща в живота ти и се бори и давай енергия за тях.
- В живота ще срещаш маймуни, които ще искат да те атакуват и да ти покажат кой е по-важен, само защото си им в полизрението. Но в крайна сметка, не забравяй кой всъщност е маймуната.
- Както антилопите усещат и най-малкия сигнал за опасност и се разпръсват, така и хората, с които комуникираш, ще се отдръпнат от теб, ако постоянно си притеснен, нервен и фокусиран в проблемите. Погрижи се за вътрешния си свят и емоционалното си състояни преди да останеш сам в саваната на живота. Емоционалното състояние на всеки е негова лична отговорност.
Тук ще откриеш практически съвети как да поемеш към своето вълнуващо пътешествие към личностното и професионалното си развитие. Хайде, да тръгваме заедно на това приключение!
